Германското кралство и" Свещената Римска империя"
Свещената Римска империя на немски: Heiliges Römisches Reich, на италиански: Sacro Romano Impero, на латински: Sacrum Romanum Imperium, от 1512 г. – Свещена Римска империя на германската нация на немски: Heiliges Römisches Reich Deutscher Nation, на латински: Sacrum Imperium Romanum Nationis Germanicæ или Sacrum Imperium Romanum Nationis Teutonicæ е официалното название на средновековната германска държавност, съществувала в периода 2 февруари 962 – 6 август 1806 г. и обединяваща много територии в Европа. По времето на най-големия си разцвет, в империята влизат Германия която се явява нейното ядро, Северна и Централна Италия, Нидерландия, Чехия, както и някои райони на Франция; а от 1134 г. формално се състои от три кралства: Германия, Италия и Бургундия. През 1135 г. в империята влиза кралство Чехия, чиито официален статут в рамките на империята е окончателно утвърден през 1212 г.
Империята е основана през 962 г., от източнофранкския крал Отон I Велики, и се разглежда като пряко продължение на античната Римска империя и Франкската империя на Карл Велики. Процесите на преобразуване на отделната държава в империя за цялата история на съществуването ѝ така и не са завършени, и Свещената Римска империя остава силно децентрализирана държава, със сложна феодалнайерархична структура, обединяваща няколкостотин различни по религия, език, култура и степен на самостоятелност териториално-държавни образувания. Начело на империята стои император, чиято титла не е наследствена, а се дава на определен избраник от избирателната колегия на курфюрстите. Властта на императора никога не преминава в абсолютна и остава ограничена само до най-висшата аристокрация на Германия, а от края на 15 век – до Райхстага, представляващ интересите на основните съсловия на империята.
В ранния си период, Свещената Римска империя има характер на феодално-теократична държава, а владетелите ѝ претендират за върховната власт в християнския свят. Укрепването на Папския престол и многовековната борба за притежание на Италия, при едновременното увеличаване на властта на местните владетели в Германия, драстично отслабват централната власт в империята. В периода на Късното Средновековие надделяват процесите на разпадане, които заплашват да превърнат империята в общност от полунезависими държави. Все пак, извършената в края на 15 и началото на 16 век „имперска реформа“ успява да укрепи единството на страната и оформя нов баланс на властта между императора и съсловията, което позволява на империята да се конкурира успешно с националните държави вЗападна Европа. Кризите на Реформацията и на Тридесетгодишната война са преодолени с цената на засилващо се ограничаване на властта на владетеля и превръщането на общо съсловния Райхстаг в основен елемент на имперската структура. В периода на Новото време, в империята съвместно съществуват няколко вероизповедания, запазва се самостоятелността на отделните владения, от които е съставена, както и традиционните права и привилегии на съсловията. За сметка на това, империята губи способностите си за експанзия, засилване на централната власт и водене на нападателни войни. Развитието на големите германски херцогства по пътя на вътрешната консолидация и формирането на тяхна собствена държавност влиза в противоречие с традиционната структура на империята, което довежда до застой на централните институции и разпадането на имперската система през 18 век. Свещената Римска империя просъществува до 1806 г. и е унищожена по време на Наполеоновите войни, когато е образуван Рейнския съюз, а последният император Франц II абдикира.
